ВТРЀЩВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втрещвам и от втрещвам се; втрещяване. — Славчо! — пронесе се мълва из тълпата. — Вълкана! — зашъпнаха навсякъде .. Най-напред хорото се спря, но не се скъса .. Но това втрещване трая само един миг. Ив. Вазов, Съч. VII, 78.