ВТРЕЩЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТРЕЩЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от втрещя като прил. 1. Който е неподвижен, вцепенен от някакво силно преживяване, уплаха, изненада и очите му са широко отворени и неподвижни. Той грабнал секирата и утрепал жена си. Убил я на място. Когато замахнал към втрещеното момче, Йошко изпищял и търтил да бяга. А. Каралийчев, НЗ, 131.

2. За поглед, очи — неподвижен, вперен в една точка. Марийола ги [двамата луди] гледа дълго време с втрещен и тъп поглед, после въздъхна .. и тихо се промъкна в стаичката си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 132.