ВТРЪ̀СВАМ

ВТРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; втръ̀сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За храна, питие и под. — преставам да доставям удоволствие, предизвиквам у някого неприятно усещане, неприятен вкус, поради продължителна употреба, ставам противен, гаден; омръзвам, втръсвам се. Едно и също ядене втръсва.

2. Предизвиквам чувство на досада, отегчение, нетърпимост поради това, че се извършвам, ставам многократно или продължавам прекалено дълго; дотягам, омръзвам, опротивявам. А никак не му се искаше да се прибере в малката си стаичка, противна и хладна... Непоносима ще му бъде тази вечер самотата сред оная проста обстановка, която беше му втръснала вече. Г. Караславов, ОХ I, 124. Пихме кафе и говорихме за познатите, но и това втръсва. Ст, 1964, бр. 938, 1.

ВТРЪ̀СВА МИ несв.; втръ̀сне ми св., непрех. Втръсва ми се. Имахме само по една читанка и в тази читанка от началото до края се разправяше само за Гюро Михайлов. Е, да ти кажа, втръсна ни от туй, дето тоя човечец изгорял на поста си пред касата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 458. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато, от всяка страница на вестниците, .., на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на .. руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Втръсна ми да ям тези блажни и еднообразни гозби. △ Втръснало му да повтаря все едно и също. △ Не закъснявай толкова вечер. На жена ти ѝ втръсва да те чака.

ВТРЪ̀СВАМ СЕ несв.; втръ̀сна се св. непрех. Втръсвам. Макар да бяха сладки, суровите батати не бяха много вкусни. След няколко дни те ми се втръснаха до повръщане, но все пак ме спасяваха от глада. М. Марчевски, ОТ, 80. Това са приказки от категорията на тези от хиляда и една нощ, които от повтаряне се втръснаха дори и на децата. В. Коларов, ПХ, 242-243. Небето се мръщи и слънцето слабне, / и въздухът става суров, / и тям им додея, и тям им се втръсна / режимът студен на Цанков. Хр. Радевски, Избр. пр II, 9.

ВТРЪ̀СВА МИ СЕ несв.; втръ̀сне ми се св., непрех. 1. Изпитвам неприятен вкус, става ми противно от някаква храна, питие, които приемам продължително, често; втръсва ми. Втръсна ми се от този фасул.

2. Обхваща ме чувство на досада, отегчение, нетърпимост към нещо, което става многократно или продължително; дотяга ми, омръзва ми, опротивява ми, втръсва ми. Осман беше балкански човек, свикнал на прясно месо, на мляко. В бащината му къща се намираше от тези яденета. А оттатък беше му се втръснало да бърка в консервените кутии и да лапа от залоената американска храна. Б. Несторов, СР, 260. — Ката утрин ще се проточат през мегданя хаджи Андрея, хаджи Куман, Андрон, сякаш попове на прянос минават. Хай подире им раята. Я, втръсна ми се. П. Тодоров, Събр. пр II, 332.

Списък на думите по буква