ВТУ̀РГАМ

ВТУ̀РГАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); вту̀рна се, -еш се, мин. св. -ах се и (остар. и диал.) вту̀ргна се, -еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Втурвам се; втуркам се. Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургале в Мизия, Тракия и проч. за грабение. Т. Бурмов, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 302. Уните .. ся скитали между Волга, Дона и Кавказа, и оттам ся втургали в предкавказките земли. Г. Кръстевич, ИБ, 13. Вместо да прогласят [войските] Руфина кесар .., нечаяно един от тях скочил със сабята върху му и го ударил; втургнали ся тогаз и другите и го наболи, насекли и разчеснали. Г. Кръстевич, ИБ, 155-156.

Списък на думите по буква