ВТУРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВТУ̀РЯНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от втурям и от втурям се; втурване¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТУ̀РЯНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втурям се; втурване².