ВТЪЛПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВТЪЛПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; втълпя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Усилено, многократно повтарям, разяснявам нещо на някого, за да го запомни, усвои. — Когато бях войник, нашият ротен непрекъснато ни втълпяваше, че винаги трябва да сме готови да се жертвуваме за цар и родина... Д. Кисьов, Щ, 240. По този път Апостолът не престава да втълпява всеизвестни истини, .., за да бъдат те още по-добре осъзнати от народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 251. Едва ли не всеки ден им е било втълпявано, че на война може да се случи всичко и че те са длъжни в името на своя войнишки дълг мъжки да понасят всяко изпитание. П. Вежинов, ВР, 175. За да втълпи още по-дълбоко в ума на Марийка съветите си и важността на мисията ѝ, той прибави тихо: — Защото... турците ще дойдат и ще ме заколят... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 188.
2. Упорито, настойчиво въздействам върху съзнанието на някого, за да му наложа убеждение за нещо, което може и да не е достоверно или правилно; внушавам. Тя говореше някак вдъхновено, с един задълбочен глас, като се мъчеше и мен да втълпи своето особено разбиране и вярата в неговата правота. Т. Влайков, Съч. II, 61. Митър през тия дни бе като болен, нито спеше, нито си гледаше работата. Вървеше подир стъпките на Стояна и непрекъснато му втълпяваше мисълта, че ако убие калугера, ще извърши народно дело. К. Петканов, П, 28. В гимназията ни втълпяваха, че любовта ще ни отклони от борбата. Кл. Цачев, Сш, 168.
3. Остар. Втренчвам, впивам (очи, поглед). Васил втълпи очи си в Желя и Никола, като да искаше да открие по лицето им що са те за хора. Ил. Блъсков, ИС, 63. втълпявам се, втълпя се страд. Ето войните. Антон [Страшимиров] участвува, .. писа с кръв и сълзи .. А когато стане дума за писател на тези войни, от години вече официално и с чиста съвест се втълпяват други имена. Г. Райчев, Сб??СЕП, 141. втълпява се, втълпи се безл. Той [гъдуларят] беше съща и близка роднина на майка ми, но сега не мога да кажа положително какъв ѝ беше. Втълпило се е в ума ми, като да беше вуйчо. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24. Не зная защо, но бае Крачун си мислеше, — втълпило му се беше в главата, че ако загуби Найденовото писмо, Младен не може да се върне. М. Георгиев, Избр. разк., 242.
ВТЪЛПЯ̀ВАМ СЕ несв.; втълпя̀ се св., непрех. 1. Налагам се на съзнанието, оставам, залягам трайно в него; запомням се, запечатвам се. Княз Алеко беше старец висок, величествен, .. с благородно, хубаво, кротко лице, малко скръбно, което се втълпяваше в паметта. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 50. У мен се е бил втълпил един особен израз, който често ще да съм повтарял. Т. Влайков, Пр I, 141. В походите си с него [Прашилника] аз съм бивал свидетел на сцени доста куриозни, които са се втълпили в ума ми. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
2. За някаква мисъл, убеждение — упорито, натрапчиво залягам в съзнанието, въпреки възможната си недостоверност, неправилност; загнездвам се. Сега припомваше тези случки и в душата ѝ се втълпи съзнанието за вина от лоши помисли. Г. Райчев, Избр.
съч. II, 159. Радоилу се втълпи идеята, че Славка е отвлечена в Търново, в бащината си къща. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 75.
ВТЪЛПЯ̀ВАМ СИ несв.; втълпя̀ си св., прех. и непрех. Създавам си сам убеждение, вяра, че нещо съществува, че е истина или че ще стане; внушавам си. Мислите за бъдещето на децата им не ги оставяли на мира. Те или си втълпявали, че някъде ще попаднат на засада, или че някой ще ги предаде. Сл. Трънски, Н, 495. Кой знае защо, тя си втълпи, че непременно трябва да заключи. Все ѝ се струваше, че някой ще влезе след това и ще попита: "Ами този сандък защо не е заключен?" Г. Караславов, Тат., 253. Но от тополчани най-мъчително посрещна смъртта на Бате Коле глухото Кости .. Все повече си втълпяваше, че турците са го обесили заради юначеството му. К. Петканов, Х, 178. Втълпявам си нещо.
— Друга (диал.) форма: втлапя̀вам.