ВУЙКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУ̀ЙКО, -то, мн. -вци и -ви, вин. (остар.) ву̀йка, м. Диал. Вуйчо (в 1 знач.). Минали бяха години, откакто бе умряла Благуна, сестрата на Стоян Глаушев, .. Но тя остави и едно девойче на пет-шест години .. и Стоян все мислеше да прибере девойчето при себе си в града .. — Не, вуйко Стояне... Харно ми е мене тука. Д. Талев, ПК, 263-264. У дома, както по лелите и вуйковците ми, рядко се говореше български. А. Страшимиров, А, 300. А от род съм — разберете — / и прославен, и богат: вуйкови ми са конете, / а катърът ми е сват. СбХ, 35. Селска "рода" състои от стопан, стопанка, .., чичовци, стрини, братанци, братаници, вуйковци, вуйни, тетиновци, тетки. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 127. Татко ми йе Марко Кралевике, / вуйко ми йе Янкула войвода. Нар. пес., СбБрМ, 468.

— Други форми: у̀кьо, у̀йко и у̀йкьо.