ВУ̀ЙНА ж. Жена на вуйчо. В дъното на лехите съзря наведени вуйчо и вуйна. Г. Стаматов, Разк. I, 77. — Йордане, радвам се, че дойде. — Благодаря за поканата, вуйчо. — Ела, ела да се видиш с вуйна си. Д. Спространов, С, 282.
— Друга (диал.) форма: у̀йна.