ВУЙЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУ̀ЙЧО, -то, мн. -вци и (диал.) ву̀йчевци, ву̀йчови, ву̀йчеви, ву̀йчи и ву̀йци, зват. (диал. гальов.) ву̀йче, м. 1. Брат на майката по отношение на нейните деца. Николай Лилиев живееше .. при семейството на сестра си Божанка и зетя си Минчо Чакърови .. Неговите сестрини дъщери Веса и Мила дълбоко обичаха своя вуйчо. А. Каралийчев, С, 234. Гина Кунчева предава сина си в 1852 г. на грижите на своя брат хаджи Василий .. Условието между двете страни е младият Васил да служи и помага на вуйчо си, а вуйчото да го изучи в училище. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. Единият от моите вуйчовци, току-що свършил гимназия, стана наш учител. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 14. Той [Захари] тръгна из стаята .. Метна случайно поглед към стената, където висеше в рамка портретът на един от вуйчите му като войник. Ил. Волен, БХ, 122. Дома ми са госйе [гости] дошли, / мами татко — мене деда, / мами макя — мене баба, / мами бракя — мене вуйци. Нар. пес., СбНУ ХLV, 374. "Вуйче ле, мило, вуйче ле! / Да не го виде момчето?" Нар. пес., СбБрМ, 380.

2. Разг. Мъж на лелята (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. Чичо. "Де гиди лудо и младо! / Що много снощи седохме, / що много гости имахме; / .. на татка ми мили бракя, / а мене мили вуйчеви." Нар. пес., СбБрМ, 405.

◊ Вуйчо владика, имам (нямам). Разг. Близко влиятелно лице, на чиято подкрепа и покровителство може да се разчита за постигане на нещо — обикн. за постъпване на някаква служба или в някакво училище (имам). — Вас кой ви назначи тук на работа? — попита Шперлинг и ме погледна проницателно: — Вие сигурно имате вуйчо владика! Хр. Пелитев, ХО, 129.

— Други (диал.) форми: ву̀йко, ву̀йка̀, ву̀чо, у̀йчо, у̀чо, у̀йче и ю̀йчо.