ВУЙЧОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУ̀ЙЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вуйчо, който принадлежи на вуйчо. Аскер като минеше оттук, рекат да съберат от хората ечемик, храна — той няма да отиде от всякиго да вземе, на бащините ти и на вуйчовите ти хамбари ще налети. П. Тодоров, Събр. пр II, 338. От цялото наследство му остана само вуйчовата петоъгълна лула. Л. Канов, ЧК, 87. "Недко на сбора да доде, / пременет да не дохажда, / лелка му ще го премени / във вуйчова му премяна, / свилена и копринена!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 61. Вуйчовите коси побеляха.

2. Който е свързан с вуйчо, отнася се до вуйчо. Вчера беше вуйчовата сватба. Вуйчови роднини. Вуйчов приятел. Вуйчов занаят.

3. Като същ. Разг. вуйчовият, вуйчовата, вуйчовото, мн. вуйчовите. Галено обръщение на вуйчо към племенника (племенницата) му; момче, момиче и др. на вуйчо. — Ти

си наше момче и на тебе, вуйчовото, ще кажа — аз съм дошъл нелегално. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 198. вуйчови мн. Домът и семейството на вуйчо. — Само за малко, мамо! — помоли се Ленко. — Само за един час. Ей къде са вуйчови — ще изтърча и ще се върна... Г. Караславов, Избр. съч. VI, 229.

— Други (диал.) форми: у̀йчов, у̀йков, ву̀чов и ю̀йчов.