ВУ̀ЛА

ВУ̀ЛА ж. Остар. 1. Писмено разрешение от църковната власт за встъпване в брак. Този петък не, а миналия, отишло на Антон Куйката момчето с годеницата си да си вадят вула за сватба. Чудомир, Избр. пр, 158. Безсрамният архиерей силом бе развел няколко жени с мъжете им, .., а сетне ги бе венчал наново, взимайки от тях до хиляда гроша за вулата. А. Христофоров, А, 154. — Няма да разрешат от митрополията. На шеснайсетгодишни не дават вула. Пък без вула каква сватба ще правим? К. Калчев, ПИЖ, 103.

2. Рядко. Документ за отличие; грамота. Добрите ученици награждаваха с "фули" (вули), четвъртити късчета хартия с училищния печат на тях. Ив. Вазов, Съч. Х, 154.

3. Восъчен печат за запечатване на писма, документи (Н. Геров, РБЯ). Запечатвам с вула. // Печат върху писмо или документ (Ст. Младенов, БТР).

4. Вулина (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

— От лат. bulla 'златен или кожен знак, брошка' през гр. βούλλα 'печат, папска грамота'. — Друга (остар.) форма: фу̀ла.

Списък на думите по буква