ВУЛКА̀НСКИ

ВУЛКА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вулкан; вулканен, вулканичен, ефузивен. В Източните Родопи се е развила силна вулканска дейност, в резултат на което са се образували богати рудни залежи. Геогр. VII кл, 6. Вулканските планини са образувани от затвърдяването на вулкански материали. Такива са Везувий, върховете Елбрус и Арарат. Р. Христов и др., Г, 20. След застиване на лавата се образуват вулкански (ефузивни) скали. Р. Димитров, РЗН, 11. Вулканските острови са образувани от материали, изхвърлени при изригването на подводни вулкани. Геогр. V кл, 22. Вулканско изригване.

Вулканска бомба. Остар. Вулканична бомба. Вулкански комин. Геол. Кръгъл процеп в земята, откъдето изригва земната магма. Той [кратерът] е свързан с вътрешността на земята чрез гърло или вулкански комин. К., 1963, кн.3, 13.

— Друга (остар.) форма: волка̀нски.

Списък на думите по буква