ВУЧЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВУЧЕТЍНА ж. Диал. Вълча кожа. Леле мале, леле мила мале, / каков дервиш на порти ни чука! / На глава му цяла мечетина, / на гърбина цяла вучетина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 41. // Епитет на дреха от вълча кожа. Премени се Илия козарче, / премени се свилено, чоено, / па загърна кожух мечетина / и си тури капа вучетина, / па возседна своя добра коня. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 138.