ВХОД —Речник на българския език — алтернативна версия
ВХОД, вхо̀дът, вхо̀да, мн. вхо̀дове, след числ. вхо̀да, м. 1. Отвор или врата, порта, откъдето се влиза някъде. Противоп. изход. Когато побойникът приближи входа на голямата бяла кооперация, в която бе влязъл Тороманов, от същия вход излезе забързано височко момиченце и решително му прегради пътя. П. Вежинов, СО, 70. Бай Ганьо сложи нерешително кърпицата с мускалите пред входа на стаичката си. Ал. Константинов, БГ, 13. Дядо Костадин се прибра рано. Мина през харманите и влезе в двора през малкия вход. К. Петканов, СВ, 219. Наблизо в белия сипей на скалистия склон зееше широк и тъмен отвор: това беше входът на черквата. Й. Йовков, Разк. II, 126. Пещерата е с няколко вътрешни входове. П. Делирадев, В, 327. Чакам при вход "А". △ Главен вход. Параден вход. Преден вход. Заден вход. Страничен вход. Черен вход.
2. Разш. Път или място на път, разположени непосредствено преди да се навлезе във вътрешността на селище, гора, планина и др. Той мина безбедно турското село Текия. При западния му вход стоеше стража, знак, че откъм изток няма опасност... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 139. Тоя вход в столицата, тая дълга улица от няколко мили, .. показвала е отдалеч що е пак самата столица. Б. Димитров, Я I (превод), 47. Да ви помена Шумен, град укрепен от първа важност при входа на Балкана. С. Бобчев, ПОС (превод), 76. При входа на града, от две страни, / .. / рой граждани печални на
нощта / стоеха и викнаха разярено / с глас див. К. Величков, Ад (превод), 85.
3. Техн. Част на уред, съоръжение и под., от която започва някакъв работен процес (действието на уреда, съоръжението) или през която влиза някаква течност, вещество и под. Вход на помпа. Вход на електрически усилвател. Вход на воден праг в канал.
4. Нов. С предл. на. Начален етап при започването на производствен процес, свързан с доставяне на суровини, материали, сключване на договори и под. Противоп. изход. На входа и на изхода на производството стоят чужди фирми. // Стесн. Начални изисквания, данни и под. В интерес на истината трябва да се признае, че входовете [входните величини в оценяването на университетите] са по-лесни за формализиране и количествено оценяване в сравнение с изхода. АБ, 2000, бр. 51-52, 16.
5. Само ед. Остар. Влизане. Той бутна страничната врата, мина през другата стая и се намери в заседателната стая. Входът му произведе смущение. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 182. Входът при него в тъмницата бил секиму свободен. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 228. // Стесн. Влизане при посещение на спектакъл, концерт, изложба и др. Вход с покани. Вход с пропуски. Вход свободен.
6. Само ед. Остар. Такса за посещение на спектакъл, концерт, изложба и др. От радост той бе предложил днес на Митка да го почерпи .. с едно водене на цирка, като плати входа от скромната си икономийка. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 105. Входът бе за възрастни и за ученици. За възрастни по пет лева, за учениците по три лева. Г. Караславов, Избр. съч. II, 47.
7. Остар. Обикн. в съчет. с гл. съм, имам, давам, намирам, добивам. Право, възможност за влизане някъде, при някого; достъп. Черквата беше тясна извътре, та в такива случаи само големците имаха свободен вход в нея. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 5-6. Симон .. сполучил да добие вход в едно от първите български семейства. Хр. Ботев, Съч. 1929, 275. [Вестниците] "Македония" и "Турция", издаваеми в Цариград, имат вход навред. ДЗ, 1867, бр. 5, 19.
◊ Влизам / вляза през задния вход. Разг. Ирон. Приет съм да уча, следвам или да служа някъде не по установения ред, а по незаконен начин. Влязохме с него в поделението, както моят приятел Симеон се готвеше да влезе в университета — през задния вход. К. Грозев, СС, 31.