ВХОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВХО̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Входно помещение, коридор. В хладния входник, постлан с мозайка, замириса на карбол. Една каменна стълба, по чиито площадки бяха наредени лимонови дръвчета в бурета, извеждаше към двата етажа. Ем. Станев, ИК I и II, 149. Полите на коженото му джубе се развяха из двора и той потъна във входника на глухата си къща. А. Христофоров, А, 239. Вилата се намираше на двадесетина и повече крачки от вратата .. — Студеничко ще бъде тука — каза Григоров, затваряйки вратата на остъкления широк входник. Ст. Мокрев, ПСН, 57.

2. Покрито пространство зад дворска порта, оградено от двете страни от стени на постройки, през което се минава за двора. В постлания със зеленясали плочи входник до пътната врата чакаше дребничка селянка с цедило на гърба, в което плачеше пеленаче. Ем. Станев, ИК III и IV, 351. Бързахме да се разделим на "апаши" и "стражари". Тогава всеки близък входник разкриваше потайните си места. А. Христофоров, О, 13.