ВХОМОТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВХОМО̀ТВАМ, -аш, несв.; вхомо̀тя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Индив. Поет. Заробвам, вкарвам в хомот, поставям някого, нещо в пълно подчинение. Странен е наистина животът: / често с нас капризно си играй... / Ала скоро / ний ще го вхомотим! / Скоро / той ще бъде наш ратай! Хр. Радевски, П, 34. вхомотвам се, вхомотя се страд.