ВЦЕЛЯ̀ВАМ

ВЦЕЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вцеля̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. 1. За пръстта на нива, която дълго не е обработвана — ставам твърд, спечен като целина. Но и сичката държава крее; нивята се вцеляват и опустяват. Н. Михайловски, ПТ (превод), 210.

2. За късове от нещо — споявам се, съединявам се и ставам едно цяло. Два къса желязо, нажежени и чукани, се вцеляват. Ст. Младенов, БТР I, 270. ● Обр. Твърде крепък трябва да е бил съставът на тая груба маса [народа], която е могла да се удържи, да се възроди и да се вцели пак като един народ под такъв един губителен натиск. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 81.

3. Прен. Схващам се, вцепенявам се от студ, простуда и др. (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква