ВЦЕПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЦЀПВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вцепвам и от вцепвам се; вкопчване, вчепкване.

ВЦЀПВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вцепвам² и от вцепвам се; вцепеняване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.