ВЦЕПЕНЀН

ВЦЕПЕНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вцепеня като прил. 1. За човешко или животинско тяло, или негови части — който е неподвижен, вдървен, безжизнен поради парализиране или смърт; вкочанен, вкочанял, вкочанясал, безчувствен, скован. Полянката остана самотна с вцепенените трупове на умрелите и дългите, все още мърдащи призраци на обесените. Ст. Загорчинов, ДП, 153. И като гледаше своите вцепенени членове, .., тя проливаше сълзи и плачеше. Ив. Вазов, Съч. ХI, 58. // Който временно е загубил способност да се движи и усеща поради силно измръзване, схващане, умора и под.; вдървен, вкочанен, вкочанясал. Шапката му се е килнала назад и едвам се крепи на едното му ухо, но той .. не намира минутка време да я поправи и върви наведен с вцепенена шия. Елин Пелин, Съч. II, 72. Когато дядо Димо и баба Димка се свестиха и изправиха зашеметени глави, те дълго време не можаха да разберат какво се е случило с тях... Болки някакви усещаха в главите си, болки в крака, в кръст .. Минутно прояснение на ума и те сепнато повдигнаха вцепенени тела — изправиха се на крака. Ц. Церковски, Съч. III, 159. Във гората — враг стаен, / във гората — мрак и изстрел. / Той сега е вцепенен / и не чувства, и не мисли. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 104. Вцепенени крака. ● Обр. И сутрин, и следобед небето е все такова — тъжно. По вцепенените от студа дървета не трепва никакъв живот. К. Странджев, ЖБ, 115.

2. Прен. Който има неподвижен, застинал вид, който не мърда, не реагира временно обикн. поради силно преживяване; вдървен, вкаменен, безчувствен. Нонка стоеше вцепенена. Искаше да извика или да избяга, ала нито можеше да си поеме дъх, нито да помръдне. И. Петров, НЛ, 178. Тя лежеше притихнала, вцепенена, а очите ѝ бяха все така сухи и устремени неподвижно в тавана. Г. Райчев, Избр. съч. II, 216. — Ти знаеш ли, бай Тано, че ще те уволним! Старият слуга вдигна глава и изблещи очи. Зина да каже нещо, но езикът и челюстите му се схванаха и той остана вцепенен. Ст. Даскалов, ПЯ, 75.

3. Прен. За сърце, мислене и под. — който временно е станал безчувствен, апатичен, лишен от способност да реагира, да функционира, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване. Никой, никой не биваше да узнае нейната [на Николина] тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и — търпеше и мълчеше като камък .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото ѝ сърце. Г. Райчев, ЗК, 80. В един миг вцепененият му мозък се проясни, той зърна зелените летви и хукна към тях, лек и пъргав като козле. А. Гуляшки, Л, 184.

Списък на думите по буква