ВЦЕПЕНЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЦЕПЕНЀНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Състояние на вцепенен; вцепенение, безчувственост. Детето ѝ я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, която можеше да я погуби, то разпука убийствената ледена броня, в която скръбта скова сърцето ѝ. Д. Талев, И, 611. Очите ѝ [на княгиня София], разширени и тъмни, изглеждаха застинали в непонятен ужас... Тя излезе от своята вцепененост и попита глухо: — Кои сте вие? Какво правите тука? Ст. Загорчинов, ЛСС, 135-136.