ВЦЕПЕНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЦЕПЕНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; вцепеня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За смърт, парализа, студ — ставам причина човек или животинско тяло, крайници да станат неподвижни, безжизнени, безчувствени; вкочанявам2, вкочанясвам, вдървявам, сковавам. Тя [птичката] бе само вцепенена от студ и сега се стопли и съживи отново. Св. Минков, СЦ (превод), 71. Смъртта вцепенява телата. △ Студът вцепени пръстите ми.
2. Прен. Ставам причина някой да изгуби временно способността да се движи, да мисли, разсъждава, чувства, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване; вкаменявам1. Никога досега тя не беше виждала баща си в такова тежко състояние. Това я срази, вцепени. Кр. Кръстев, К, 148. Тя се завъртя на петите си, ударена сякаш от куршум, и се строполи в безсъзнание на пода. Тая трагична сцена вцепени всички присъствуващи и им отне дори възможността да се притекат на помощ на нещастницата. Св. Минков, РТК, 184. Един леден ужас я заля цяла — от нозете чак до косите, и я вцепени. К. Константинов, СЧЗ, 66. Необикновено изумление вцепени Младена. Д. Немиров, Др, 146.
ВЦЕПЕНЯ̀ВАМ СЕ несв.; вцепеня̀ се св., непрех. 1. За човешко или животинско тяло, крайници и под. — ставам неподвижен, безжизнен, безчувствен поради парализиране, смърт; вкочанявам се, вкочанясвам се, вдървявам се, сковавам се. Иван Кунчев не можа да издържи; една вечер той получи удар и лявата половина на тялото му се вцепени. Ст. Дичев, ЗС I, 80. Караибрахим щеше да лежи на земята с парче студено желязо в сърцето. Щях да видя как искрата живот изгасва в зениците му, как зениците му се вцепеняват и очите му стават стъклени. А. Дончев, ВР, 26. ● Обр. Улиците се вцепеняват от мраза и хората едва се задържат по тях. К. Странджев, ЖБ, 48. // Ставам временно неподвижен, безжизнен, безчувствен поради силно измръзване, схващане и под.; вкочанявам се, вдървявам се, сковавам се, изтръпвам.
2. Прен. Загубвам временно способността да се движа, да мисля, разсъждавам, чувствам, обикн. поради страх, ужас или друго силно изживяване; вкаменявам се, вковавам се. — Вярно ли е, че ще осъдят Левски на смърт? Славейков се вцепени от ужас. Цв. Минков, МЗ, 206. Знам само, че там ме пресрещна нещо друго, още по-страшно. Баба. Тя беше застанала на прозореца и ме гледаше от запустялата къща. Вцепених се от страх. К. Калчев, ПИЖ, 40. Моминката не може да каже нищо. Върху острите ѝ раменца през този ден се струпа толкова много щастие, че тя се вцепени и не може да си отвори устата. С. Северняк, ИРЕ, 142. Пристъпиха към вратата и се вцепениха от вътрешен смут. Мария завъртя ключа, вратата изскърца и ги опомни. К. Петканов, ДЧ, 265.