ВЦЪКЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЦЪ̀КЛЯМ, -яш, несв.; вцъ̀кля̀, вцъ̀клѝш, мин. св. вцъ̀клѝх, св., прех. Диал. В съчет. с очи, поглед. Втренчвам безизразно някъде или в нещо (очи, поглед със стъкленостуден блясък); изцъклям. Той замря и вцъкли очи в трупа пред краката си.

ВЦЪ̀КЛЯМ СЕ несв.; вцъ̀кля̀ се св., непрех. Диал. Обикн. с предл. в. За очи, поглед — втренчвам се безизразно някъде, като придобивам стъкленостуден блясък; изцъклям се. Стоеше неподвижен като статуя, погледът му се бе вцъклил в някаква точка на пода, ръждивите му клепачи не трепкаха. П. Вежинов, ДБ, 204.