ВЧЕЛОВЕЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЧЕЛОВЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; вчеловеча̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Вчовечавам, вчовечвам, очовечавам; вчеловечвам. Двубоят би вчеловечил малко отношенията ни. Ив. Вазов, Д, 17. А с развой на духа разбираме развой на ума, на съвестта и на сърцето .. Според това сгоден и честит живот не бива да ся мисли оня, в който някой си нашироко ся радва на всякакви веселби, .., а оня живот, който вчеловечава чловека, та го прави истинский чловек. Й. Груев, СП (превод), 233. вчеловечавам се, вчеловеча се страд.

ВЧЕЛОВЕЧА̀ВАМ СЕ несв.; вчеловеча̀ се св., непрех. Остар. Вчовечавам се, вчовечвам се, очовечавам се; вчеловечвам се.