ВШУТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВШУТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. 1. Само ед. Отгл. същ. от вшутявам се.

2. Обикн. мн. Думи или постъпки, с които се цели да се създаде весело настроение или да се подиграе някой; шеги. По̀ обичам да умра на един път под меча, нежели на хилядо пъти под отровителни присмевки и просташки вшутявания. К. Величков и др., ЛБ (превод), 30.