ВЪБЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀БЕЛ, след числ. -а, м. Диал. Дълбок изкопан кладенец; излак. Дирили много вода и едва намерили един въбел без котел и нямало с какво да извадят вода. Христом.

ВВ I, 31. — Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел. Ив. Вазов, ЖИ, 103.

— Други форми: въ̀мбел, во̀бел.