ВЪВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; въваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Вкарвам нещо някъде, като го валям, търкалям (Н. Геров, РБЯ).

2. С предл. в и в съчет. със същ. като беля, беда и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено със съществителното; вкарвам, въвличам. А бе, чловече, зачто си такъв несмислен, та си харчиш парите напразно и въваляш другите в беля? Лет., 1869, 121. Въвалям в грях. въвалям се, въваля се страд.