ВЪВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪВЛЍЧАМ, -аш, несв.; въвлека̀, въвлечѐш, мин. св. въвля̀кох, прич. мин. св. деят. въвля̀къл, -кла, -кло, мн. въвлѐкли, прич. мин. страд. въвлѐчен, св., прех. 1. Като влача нещо (обикн. тежко), вкарвам го да влезе или да се вмести някъде; втътрям, завличам. Две мравки теглят едно зърно и го въвличат в една цепнатина. Н. Хайтов, ШГ, 183.

2. Като влача, дърпам с усилие някого, принуждавам го да влезе някъде. Бае Вездесъщов ме хвана под ръка и сѐ така весел и усмихнат ме въвлече в кафенето. Елин Пелин, Съч. IV, 209. Той се ръкува с него, прегърна го даже и като не преставаше да говори, въвлече го в своя кабинет. Ст. Дичев, ЗС I, 421.

3. Въздействам на някого и неусетно го привличам да участва в нещо (обикн. нежелателно, опасно и под.). Желанието му да поговорят насаме се видя на инженера съвсем нередно и нечисто, нещо като начало на някакъв заговор, в който се опитваха да го въвлекат, и той наежен се приготви за отбрана. Ив. Мартинов, М, 8. Тя се тревожеше за мъжа си и се укоряваше. Не трябваше да го въвлича в конспиративна работа! Той беше изнежен, плашлив. Л. Дилов, ПБД, 63. — Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми. Х. Русев, ПЗ, 237.

4. С предл. в и в съчет. със същ. като беда, опасност, грях и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено от съществителното; вкарвам. — Какъв народ!.. Не протяга ръка да проси, да моли .. Не проклина и съди тези, които са го въвлекли в такава обща и безмерна несрета. Д. Талев, ГЧ, 340. Мислех да ти поискам на сутринта пари, за да го [жакета] взема обратно, но ми беше съвестно. Малко ли го въвлякох в борчове, помислих си, и не посмях... М. Грубешлиева, ПИУ, 63. Мъдростта / нас вярно поучава, като казва, / че в грях въвличат нази три неща: / злост, невъздържност, зверски страсти диви. К. Величков, Ад (превод), 104. въвличам се, въвлека се страд. С действията си управниците на България спомагат да се разшири сферата на войната на Балканите и да се въвлече България в нея.

ВЪВЛЍЧАМ СЕ несв.; въвлека̀ се св., непрех. Остар. Увличам се. Защо ние тъй сладко се топим, кога четем Херман и Доротея, защо се толкова въвличаме, когато гледаме Ромео и Юлия? Хр. Белчев, Избр. съч., 100.

— Друга (остар.) форма: вовлѝчам.