ВЪГАРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪГАРЀЦ, мн. -рцѝ, след числ. -рѐца, м. 1. Паразитно двукрило насекомо по едрия рогат добитък и някои диви животни, което с особения звук на крилата си силно ги дразни и плаши и с ларвите си причинява отоци, рани, циреи по кожата на гърба им; щръклица. Hyppoderma bovis. Въгарци. Освен говеждите кожи нападат още сърни, елени.. и кози. Повреждат най-ценната част на кожата — гръбната. Я. Басан и др., ТКП, 49.

Прен. Разг. За палаво, неспокойно дете, което непрекъснато шава, не стои на едно място. Я му дръпни ухото на тоя въгарец, стига се е закачал, да мирува, че ми пречи.

2. Ларва на това насекомо, която се развива под кожата на добитъка и на някои диви животни и предизвиква отоци, рани, циреи (Н. Геров, РБЯ).

3. Разш. Диал. Оток, рана, цирей върху кожата на добитък или на някое диво животно, причинена от ларвите на това насекомо (Н. Геров, РБЯ).

◊ Въртя се като въгарец. Разг. Обикн. за палаво, неспокойно дете — непрекъснато мърдам, не стоя на едно място, спокойно. Имам въгарец (въгарци) в задника си. Диал. Грубо. Не седя на едно място, не стоя мирен, въртя се непрекъснато.