ВЪГАРЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪГАРЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Ветер. Паразитно заболяване на добитъка и на някои диви животни (сърни, елени), причинено от ларвите на въгарец, вследствие на което се образуват възпаления и рани по кожата на гърба на животното; хиподермоза. От 9. IХ. насам се постави началото на ликвидирането на някои паразитни болести чрез планово и масово провеждане на оздравително-профилактични мероприятия срещу метила,.., въгарчивостта на говедата и други паразитни болести. Пр, 1952, кн. 3, 78.

2. Разг. Качество на въгарчив (във 2 знач.).