ВЪГЛЕВОДОРОДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪГЛЕВОДОРО̀ДИ, обикн. мн., ед. (рядко)въглеводоро̀д м. Хим. 1. Органични съединения с много разновидности, съставени от въглерод и водород, които са основна съставна част на нефта и петролните продукти. Най-простият въглеводород е метанът. Хим. Х кл, 1958, 5. Ароматни въглеводороди. Ациклени (непръстенни, мастни) въглеводороди. Наситени (пределни) въглеводороди. Ненаситени (непределни) въглеводороди. Циклени (пръстенни) въглеводороди.

2. Биол. Въглехидрати. Най-важните вещества, които поддържат химическия състав и животоспособността на мозъка, са въглеводородите. К, 1963, кн. 9, 37. За човека и за животните е необходима такава храна, която съдържа готови сложните органически химически съединения: въглеводороди (захар, скорбяла), мазнини, белтъчини, витамини. Е. Стефанов, ППР (превод), 3. Въглеводородите са основното градиво на живота.