ВЪГЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ГЛЕН м. 1. Късче от изгоряло, неизгаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени. Елин Пелин, Съч. II, 71. Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо. Ем. Станев, ПЕГ, 57. В печката дървата ми бяха догорели.. Слязох аз.. и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре. А. Каралийчев, С, 253-254. Дето падне въгленът, там изгаря. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. Покрит въглен по̀ пари. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. ● Обр. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър,.. пареха го живите въглени на спомените. А. Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 427.
2. Прен. Само мн. Поет. Като епитет на очи — черни и блестящи, пламенни. Вместо да го сгълчи, / тя викна го да пее соло в хора. / И запламтяха въглени-очи / на сипаничаво лице от шарка / със любознателност и ум вроден. Бл. Димитрова, Л, 72. — О, как ме гледат въглени-очи! К. Христов, ИБ, 51. Блеснаха на котарака / двата въглена-очи. СбХ, 85.
3. Обгорели тънки парчета от клончета дърво, обикновено приготвени специално за писане, рисуване. На арабите бяха дадени дъсчици и въглени, за да изпишат арабските числа и образци от четирите аритметични действия. Й. Вълчев, СКН, 248. Върху стената на стаята ми виси портрет на жена, нарисуван с въглен. Л. Канов, ЧК, 28. Аз тука се учех, у малка килия, — / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; / на пясъчник пишехме с пръсти, и с въглен — / на бяла дъска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14.
4. Само ед. Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета. Изложбата "Съветска графика" показва.. всички графични техники: моливна, креда, пастел, акварел, въглен. РД, 1950, бр. 235, 2.
5. Диал. Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня2 (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. Графит. Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид
на въглен и на алмаз. И. Гюзелев, РФ, 13. // Стесн. Електрод от графит. Положителният въглен се руши по-бързо и затова се прави два пъти по-дебел от отрицателния. Физ. VIII кл, 1965, 73. Ако съставим батерията от много вериги и по тоя начин я направим по-силна, па да натъкнем на двата полярни тѐла въглен.. и ги приближиме един до други, то искрата, която ще са яви, е много по-голяма. Лет., 1876, 92.
7. Остар. Въглерод. Алмаз е кристалован въглен. Н. Геров, ИФ, 176. Кислородът му [на въздуха] ся съединява с въглено у кръвта, та от тъмночервена прави я ясночервена. Й. Груев, Лет., 1869, 89.
◊ Активен (активиран) въглен. Само ед. Спец. Продукт с пореста структура, получен при овъгляване на растителни или животински остатъци и суровини, използвани като филтър за пречистване на вода, въздух, в медицината и др. Добро обезмирисяване на въздуха може да се получи, ако той се прекара през активен въглен. Й. Вучев и др., О, 141. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисване на течности. Хим. ХI кл, 1965, 90. Гася (угасям / угася) въглен<и>. Разг. В народната медицина — извършвам баяне, чародейство против урочасване, уплаха и др., като пускам горещ въглен в студена вода, при което изричам определени заклинателни думи. Поиха го с прясно мляко, храниха го с тлъсти агънца,.., въглен му гасиха, дано премахнат тия черни уроки. Д. Яръмов, БП, 59. На някоя невяста дете се нящо поболи — при стрина Венковица пак ще иде за помощ. И стрина Венковица, според болката, ще ѝ каже дали със светена водица да го поръси, дали да му угаси въглен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 165. Жив въглен. Незагаснал въглен. От време на време доливаше вода, пак хвърляше ту нажежена пепел, ту живи въглени, котелът пищеше, като че каляваха желязо в него. Й. Радичков, СР, 160. Животински въглен. Спец. Овъглени чрез суха дестилация животински остатъци (кръв, кости), които се използват като филтър заради силните си адсорбционни свойства; животински въглища. Каменен въглен. Остар. Каменни въглища. Нека забележим .., че ялмазът не е нищо друго освен най-чист каменен въглен. ИЗ 1877, 1881, 190. С работене ся изкарва из черний каменен въглен най-хубава боя. Лет., 1874, 169. Лош въглен (съкр. въглен). Остар. и диал. Антракс, синя пъпка. Лошият въглен е една болест, показана повечето пъти с една не яко издадена и много корава пъпка. Ив. Богоров, СЛ, 98. Синята пришка (въглен, антракс) е болест, която засяга всички видове домашни животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25. Бацилът на антракса довежда и до.. възпаление,.. и до оформяне на синьочервен мехур (.. черна прозира кръвта през стената на мехура; нашият народ го нарича поради същия цвят "въглен"). Б. Кърджиев, ОПА, 230. Медицински въглен (съкр. разг. въглен). Спец. Въглен (в 1 знач.) на прах, обработен и подготвен специално, който се употребява като лекарство за пречистване на червата, поради свойството си да адсорбира вредни вещества, отрови и под. Ако болният е погълнал отрова, предизвиква се повръщане, прави се промивка с вода и медицински въглен и се дава очистително. НТМ, 1966, кн. 212, 53.
> Добре ми е като рак на въглени. Разг. Ирон. Не се чувствам никак добре, зле ми е. Пада / падне като на въглен. Разг. Употребява се обикн. когато някой пие с голямо удоволствие, тъй като е бил много жаден (Ст. Младенов, БТР). Пека се на въглени. Разг. Страдам, измъчвам се от нещо. Покрит (тих) въглен. Разг. Прикрит, потаен човек. До вечерта Нонка и свекървата прекараха заедно, без да си проговорят, сякаш и двете бяха онемели.. — Покрит въглен си била ти! — говореше тя [свекървата], като теглеше пръта. — Не ти искам работата. И без тебе съм живяла. И. Петров, НЛ, 177-178. — Каква била Райна! Покрит въглен... — Аз надушвах нещо в нея. Бл. Димитрова, ПКС, 443. Правя (направям / направя, обръщам / обърна) на въглен нещо. Разг. Унищожавам нещо с огън, изгарям нещо напълно. — Отиде, тейко! — Кое, Мите? — Кошарата... до сламчица... Подпалили я — кои?.. Български войници — минали и всичко на въглен направили. Г. Караславов, Избр. съч. I, 88. Големи пространства от нея [гората] бяха опожарени. Дърветата бяха обърнати на въглен. Ив. Карановски, Разк. I, 17. Ставам / стана на въглен. Разг.; Ставам въглен и пепел. Диал. Бивам унищожен от огън, изгарям напълно. И школото пламна, и девойки двесте / станаха на въглен. Ив. Вазов, Съч. II, 69. — Но да ся опечат тия неща тука, без шиш и без подпорки, не ли ще станат въглен и пепел? М. Балабанов, ДБ (превод), 71. Стоя (седя) <като> на въглени. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, изпитвам силно неспокойство, тревога. Стъпвам (стъпям) / стъпя (вървя) като на въглен<и>. Разг. Предпазливо, със страх стъпвам. Кадрие стъпваше като на въглени — сама сред толкова мъже!... Не — две жени изтичаха срещу нея — Стаменова и учителката. Б. Несторова, СР, 258. Тегля (дърпам) въглена към свойта пита (свойто яйце). Диал. Стремя се да уредя нещата, както на мене ми е угодно, в моя полза (обикн. в нещо общо — работа, дейност и др.). — Усещате ли се,.., че този човек не му е чиста козината; той тегли въглена къмто свойта пита. Лат., 1885, кн. 9, 19. Черен като въглен. Разг. Много черен. Тоя Недьо беше дребно момче с дяволито лице, сухо и черно като
въглен. Й. Йовков, Разк. I, 229. Друга птица привлече вниманието и на двамата. Тя приличаше на голям кълвач, беше черна като въглен. Ем. Станев, ПГВ, 111. Чернея се като въглен. Разг. Виждам се, изглеждам съвсем черен.
ВЪ̀ГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 3 и 6 знач.); въгленов. Въглени електроди. Въглена пръчица.
2. Рядко. Който се отнася до нещо изгоряло, овъглено. Той я [кибритената кутийка] извади и изсипа угарките на дланта си, до носа му достигна техният тръпчив въглен мирис. П. Вежинов, ДБ, 227.
◊ Въглена киселина. Хим. 1. Химическо съединение с възкисел вкус, получено от разтваряне на въглероден двуокис във вода. Водният разтвор на въглеродния двуокис действува слабо кисело. Той променя синия лакмус в бледорозов, а не в червен, зъщото въглената киселина е слаба. Хим. VIII кл, 1958, 111. 2. Остар. Въглероден двуокис. Ако ся полее на земята някоя силна киселина, напр. як оцет,.., то ще земе да шумти и да ври и то толкова повече, колкото повече има у нея вар; защото киселицата пъди из варта въглената киселина, сир. един вятър (газ), който и докарва да ври пръстта. Й. Груев, Лет., 1872, 237. Въглена кислота. Остар. Хим. Въглена киселина (във 2 знач.); въглероден двуокис. Кислородът е създаден за животните; въглеродната кислота за растенията. Знан., 1875, бр. 2, 23. Въглен окис. Остар. Хим. Въглероден окис. Тези въздухообразни тела, които са ся образовали от горението на въглерода, разделяме на две — на въглен окис СО и въглена киселина СО2. Ч, 1872, бр. 13, 583.