ВЪГЛЕНАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪГЛЕНА̀Р¹, -ят, -я, мн. -и, м. 1. В миналото — работник на железопътна гара, който се занимава със складиране и съхранение на въглищата за локомотивите, със снабдяването на локомотивите с въглища и пясък и почистването им от сгур. Повечето от локомотивите в пловдивското депо имат или неподвижна, или само тръскаща скара. Това затруднява въгленарите при чистенето на огъня. РД, 1950, бр. 156, 2.

2. Диал. Въглищар. Кога стана въгленар и кога му поцърне вратът. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 201.

ВЪГЛЕНА̀Р², -ът, -а и -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Червен (черен) кълвач. Най-голям е черният кълвач или въгленарят. Той се среща във всички иглолистни и широколистни гори. Ив. Димитров, ОП, 36.