ВЪГЛЕНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ГЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 3, 6 и 7 знач.); въглен. Когато някое тяло гори слабо, издвигат ся нагоре много ситни въгленни частици, които не са изгорели с нагретий въздух, а от това излиза дим. Й. Груев, Ф (превод), 107.

2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тези дървеса и растения са покривали тогава земята и тези въгленни слоеве вероятно са техни останки. ИЗ, 1874-1881, 1882, 210. Дървото, което някога си е украсявало някои богати и величествени лесове, днес го изкопаваме из въгленната земя. Ч, 1970, бр. 3, 85. Отде знаем, че тези въглища са станали от дървета и растения? Тука ний ще споменем само, че във въгленните рудници начесто ся намират части от дървета. ИЗ, 1877, 1881, 186.

◊ Въгленен водород. Остар. Хим. Метан. От някое время насам плънят балоните със светлив газ, който ся прави от каменни въглища и у който има пак въгленен водород. Й. Груев, Ф (превод), 75. Въгленен свинец. Остар. Хим. Оловен карбид. Царските закони ся обнародваха на дръвени таблици, нашарени (боядисани) с въгленен свинец. П. Р. Славейков, СК, 50. Въгленна киселина (кислота). Остар. Хим. Въглероден двуокис. Речна вода има у себе много атмосферен въздух, но няма въгленна киселина. КН, 1873, кн. 5, 28. Ако земете запален въглен и да го спустите в някое стъкленце, пълно с кислород, то той ще пламне като барут и от него няма да останат никакви следи .. Той са е съединил с кислорода и образовал е друг един газ, който са нарича въгленна кислота. Знан., 1875, бр. 2, 24. От химията ся знае, че димът състои от въгленна кислота, която действува на животното като отрова. Лет., 1871, 117.