ВЪ̀ГЛЕНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Умал. от въглен (в 1 знач.); въгленче. Мария нашла няколко въгленци в пепела и с голяма мъка стъкнала огън. С. Радулов, ГМП (превод), 43.
◊ Под пепелец въгленец. Разг. Употребява се за потаен, неискрен човек (Ст. Младенов, БТР).