ВЪГЛЕРОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪГЛЕРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Хим. Който се отнася до въглерод. Въглеродните атоми могат да се свързват непосредствено помежду си, като образуват въглеродни вериги. Хим. Х кл, 1965, 17. Да предположим, че в почвата са внесени всички необходими торове — азотни, фосфорни, калиеви. А не е ли нужно да се даде на растенията още въглероден тор във вид на въглероден двуокис? Ив. Стефанов, ППР (превод), 86. Въглеродно съединение. Въглеродна група.
◊ Въглероден двуокис (диоксид). Хим. Безцветен газ без миризма, със слабо кисел вкус, получен от съединяване на въглерод с кислород, който е много разпространен в природата и се използва в бита и техниката. Дишането е процес, при който организмът приема кислород от външната среда и освобождава въглероден двуокис. Анат. VIII кл, 1965, 90. Във въздуха въглеродът се намира в малко количество във вид на въглероден двуокис (0,03 %). ОБиол. Х кл, 44. Като дишат [през нощта],.. растенията приемат кислорода от въздуха и отделят друг газ — въглероден диоксид. Прир., 1993, 32. Въглероден окис (оксид). Хим. Силно отровен газ без цвят и мирис, по-лек от въздуха, който се получава при непълно окисляване на въглерода и се използва като го‑
риво в металургията и за други цели. Газовете циан и въглероден окис, намиращи се в кометите, са отровни. ПН, 1934, кн. 2, 23. Въглеродна киселина. Хим. Въглена киселина. Въглеродната киселина (H2CO3) е много слаба киселина, следователно слабо се йонизира. Хим. V кл, 1950, 33. Въглеродна стомана. Метал. Обикновена стомана, съдържаща определен по-висок или по-нисък процент въглерод и други примеси, но без сплавни (легиращи) елементи, които ѝ придават по-специални технически качества. Зъбните колела се изработват от чугун, въглеродни.. стомани, кожа, пластмаси и др. Маш. IХ кл, 115.