ВЪДИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ДИЧКА ж. Умал. от въдица (в 1, 2 и 4 знач.). "Трябва да причакаш някой път на гарата нашия Димо, за да видиш какво се казва риба! Една въдичка, една нищо и никаква кукичка, но срещу пет ваши мрежи излиза!..." Д. Калфов, КР, 64. Чакано с часове, в този миг то [рибето] е толкова мило на въдичаря, че той нарочно го откача бавно от въдичката, за да го разгледа по-добре. С. Северняк, ОНК, 82. Може би зидарят ще му бъде полезен — ще му подхвърли една златна въдичка и Цветко ще му помогне да надникне в живота на гемиджиите. Д. Спространов, С, 157. Нямаше обща цел, нито общ интерес [в колектива],.. Измисляха разни съревнования, за да ни сплотят:.. Само моите хитруши не се хващаха на такива въдички. Бл. Димитрова, ПКС, 21.