ВЪЖДЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЖДЕЛЀН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е силно желан, многоочакван, мечтан. Ето, той свършва: с твърд и смел размах, ръката му чертае някакви широки, нови линии върху картата: може би други граници, може би въжделения образ на една мечта. Й. Йовков, Разк. III, 125. Тази висока школа,.., изпраща челния си ученик в България във време, когато най-сетне трябва да се осъществи въжделената Борисова мисъл — да има свои, български писани закони. Н. Драгова, КО, 74. Сега съм у дома, сега съм в моя мир, — / мир въжделен и драг. / .. / Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Ив. Вазов, Съч. II, 179.

— Друга (остар. книж.) форма: вожделѐн.