ВЪЖДЕЛЀНИЕ

ВЪЖДЕЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Силно, съкровено желание за осъществяване на нещо, обикн. възвишено; копнеж, мечта. Макар да живее в чужбина,.., писателят живее мислено с въжделенията на своя народ. Н. Лилиев, Съч. III, 233. Днес всеки народ страда от свои или чужди потисници и грабители и чрез своите страдания и въжделения разбира и нашите страдания и нашите въжделения. Д. Талев, И, 55. Наивната логика, с която Петков предлагаше своите патриотични въжделения като ръководство за европейската дипломация, имаше с какво да прелъсти въображението

на националистите. С. Радев, ССБ II, 487. Нямам нищо против естествения стремеж на хората да реализират някои свои въжделения .. в собствените им деца и внуци. Хр. Домозетов, ОР, 140. // Любовен копнеж. Къде е жаждата за обновление, с която първото дихание на пролетта бе изпълнило света! Сбъднаха ли се малките и големи въжделения на хиляди влюбени сърца, които чакаха нощите и славеите на май? Елин Пелин, Съч. V, 25.

— Друга (остар. книж.) форма: вожделѐние.

Списък на думите по буква