ВЪЖДЕЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЖДЕЛЕНО̀ нареч. Рядко. Книж. С въжделение. Неспирно, / като каскад, се мятаха слова, / кръстосваха се остроти и мисли, / и въжделено взора взор пронизва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 33.

— Друга (остар. книж.) форма: вожделѐнно.