ВЪЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от въже. Спасителните лодки бяха спуснати, хвърлени през борда въжените стълби. Д. Спространов, С, 337. Те водеха с въжени поводи дребни яки кончета. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Чолака спря кравите на пътя, метна въжените им юлари на хомота и влезе в широкия двор. Ст. Марков, ДБ, 376. Всичките деца се струпали на въженото мостче, което се залюляло под тяхната тежест, и когато стигнали към средата, мостчето се скъсало и пътниците се изсипали във водата. А. Каралийчев, С, 281. Пишеше, че бил влязъл в кошничарското отделение и че се бил научил да плете отлични кошници и панерки, а също тъй и въжени обуща. К. Калчев, ЖП, 328.

2. Който е предназначен за въже или за производство на въжета. Въжена ролка. Въжена фабрика. // Който става посредством въже. При въжения извоз рудничните вагонетки могат да се свързват с въжето по една или в състави. Хр. Марков и др., ТБ, 82.

◊ Въжена линия. Съоръжение за пренасяне на товари и пътници над земята, състоящо се от едно или повече опънати стоманени въжета, по които се движат окачени вагонетки или кабинки; въздушна линия. Днес в нашия балкан пак кипи тежка дърводобивна работа, ръмжат жагите из усоите,.., бръмчат дебелите стоманени жици на въжените линии. Н. Тихолов, ДКД, 73. Още отдалеч се виждат очертанията на високите стълбове на въжената линия, по която се прекарват пясъкът и баластрата на бетоновия завод. ВН, 1956, бр. 73, 2.