ВЪЖИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀ЖЍЦА ж. Диал. Увити стръкове от житни растения (жито, ръж, ечемик и др.) или треви, които служат за връзване на снопи; въже. Танчо сега не гледаше да издокарва снопите, а бързаше да ги притегне с въжицата, да я подвие само с ръка, без колчето. Кр. Григоров, ТГ, 75. Той се покатери на салдърмата, смъкна един сноп дълга ръжена слама, потопи го в коритото, дето си поеха добитъка, и го заля с вода. Попритисна го, пообърна го, дорде сламата омекна и взе да прави въжици. Кр. Григоров, Н, 33.