ВЪЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗ предл. 1. Диал. За означаване на място, върху повърхността на което се извършва, се намира нещо или към повърхността на което е насочено нещо; върху, на, отгоре на, над, връз. Лицето му пък беше лице на светец — восъчно бледо, замислено, добро. И чиста бяла брада, паднала въз гърдите. Й. Йовков, АМГ, 188. По белите и тесни беневреци и по синия долакътник, облечен въз дебела конопена риза с високо незакопчано огърле, личеше, че той е от далечните полски села. Елин Пелин, Съч. II, 89. — Де си газил цял ден, бре дъртако недни, та човек не смее и да те погледне? Я се виж: направи блато въз килима... А. Разцветников, ОНН, 20. Той преметна крак въз крак, облегна се по-удобно и запуши цигара. М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Ще дойде тя — .. / .. / въз гроба хладен ще припадне. П. К. Яворов, Съч. I, 54. ● В съчет. един въз друг. Нареждат телата едно до друго, дори едно въз друго. Й. Йовков, Разк. I, 98. Надушили го вълците, спрели се под дървото. Стоят и мислят как да смъкнат шивача. Най-после намислили. Ще легне глупавият вълк на земята, а те ще се накачат един въз друг на него, докато стигнат шивача. Елин Пелин, ПР, 138. Наближаваше обед и насрещните скали, потънали в студена сянка, изглеждаха като огромни чудовища, безредно нахвърлени едно въз друго. Ем. Станев, К, 8.
2. Диал. За означаване на посока на движение от по-ниско към по-високо място; нагоре по, връз. След един час топур-топур, аз се възкачвах вече по една тясна, каловита, криволчеста пътека въз полегатия баир, зад който е селото Р. Хр. Максимов, СбЗР,
8. Той подига остен, побутва едина, другия бивол, те пристъпват въз стръмнината. П. Тодоров, И I, 89. Още не бех излял из лъкатушния ред на Неновите върбе, гледам — .., откъм реката, възлизат въз брега едни кола. Т. Влайков, Съч. II, 73. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин, Съч. I, 216. Та че ги [шилетата] Димо покара / въз високата могила. Нар. пес., СбНУ VIII, 86. // За означаване на насочване, обикн. на очи, поглед, отдолу нагоре; към. Дигна очи Зукьо Зукьондаре, / дигна въз високи чардаци, / та да види отде глас си иде. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 173.
3. Остар. и диал. За означаване на обекта, срещу който е насочено недоброжелателно, враждебно действие; върху, връз. Отвореше ли уста някоя да каже нещо пряко и остро на стареца пред него, Божан се спущаше въз нея и острият му нос побеляваше от гняв. Елин Пелин, Съч. III, 29. — Според законите — отговори Стефчов, — за посягане въз царски човек има смърт или Диарбекир до живот. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 54. През лятото на 1869 година, тъкмо по жътва, шестима юнаци връхлетяха въз една потеря, пръснаха я. Ст. Сивриев, ПВ, 128. — Вървете си кой откъдето е дошъл, че майките ще ви разплача! — И взе да хвърля камъни въз нас да го не наближаваме. Н. Хайтов, ДР, 8. Когато ни вижда [тълпата], че сме вече до вратата, гръмва един всеобщ рев и от всички страни налита въз нас. К. Величков, ПССъч. I, 53. Изведнъж, / щом хрътките я зърнаха, уши / наостриха, завиха и във миг / се хвърлиха въз нея, като бесни... Г. Райчев, ЕЦ, 40.
4. Остар. и диал. Между две еднакви форми на едно и също съществително или между един и друг — за означаване на струпване, натрупване на едно място на много голямо количество хора, животни или еднакви предмети; върху, връз. Не ли ся срамувате вий да обезчестявате така старостта си..; да жертвувате и чест и имя на ненаситната ви алчност да трупате пара въз пара. М. Балабанов, С (побълг.), 80. И селяните един въз други се заредиха да му фащат ръката. Ив. Вазов, Съч. Х, 141. // За означаване, че нещо се извършва, става едно след друго много пъти, повтаря се многократно; върху, след, връз. Когато отидох да намера Евреина, той едва стана и пристъпи към мене, прегърбавен, бледен,.. И пущаше въздишки въз въздишки. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 742-743. Само си имам едно ми любе, / едно ми любе и то далеко, / току ми праща йабер въз йабер, / йабер въз йабер при него д’ида. Нар. пес., СбВСт, 273.
5. Диал. С предл. из, низ и между две еднакви форми на едно и също съществително — за означаване, че някой (нещо) много ходи, скита се, кръстосва, за да свърши, направи нещо. Ходи си Стоян из село, / из село, джанам, въз село, / де кого срешне я стигне, / се му са, джанам, моляше: / — И меня агне продайте. Нар. пес., СбНУ VI, 19. Шетна, шетна, момне ле, / въз чаршия, / въз чаршия, моме, / низ чаршия. Нар. пес., СбВСт, 181. Па отиде [първи сокол] из Дунав, въз Дунав, / та донесе риба златоуста, / златоуста риба, сребропера. Нар. пес., СбВСтТ, 15.
6. Остар. Книж. За посочване обекта, към който е отправено или върху който е съсредоточено действието при глаголи, съществителни или при глаголни изрази като: а) Работя, мисля, разсъждавам, бдя, приковавам вниманието си и под. и при съществителни със същото значение; над, върху, връз. В едно прикрито място той седна да почине и да помисли въз положението си. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 156. Само въз тоя период,.., ще се приковава по-дълго и с повече любов нашето внимание. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 49. Учителка: Разсъждавайте по някой път въз сичките тези неща. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 321. Работи въз превода на Библията на персийский, индийский и арабский язици. Й. Груев, СП (превод), 146. б) Влияя, действам, властвам, царувам, упражнявам влияние (въздействие, надзор), произвеждам впечатление и под.; над, върху, връз. В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 155. Дълбок мир царува въз дивото величие на планинския свят. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 99. Едно небесно видение,.., не би произвело въз мене по-сладко впечатление от онова, което усетих в тая минута. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 571. Нищо няма по-решително влияние въз волята, колкото обичта, тя подобрява характерите и понася на развитието на всички добри качества. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 187. в) Подигравка, подбив, проклятие и под. Първите подигравки въз доктора паднаха от езика. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 55. "Анатема вечна въз тебе, / на твоето име и род." Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 18. Атанасе, сиво прасе, къде ходи, какво пасе. (Подигравка детска въз името). П. Р. Славейков, БП I, 32. г) Вид, гледка и под. За означаване на посока към определен обект; към. Изброди всичките зелени алеи на разкошната Приморска градина с великолепния ѝ вид въз Черно море. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 108. Оттука се отваря превъзходна панорама въз дола, въз околните склонове и чалове на Бричебор, Еленин връх, Царев връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 48.
7. Диал. За посочване на място, в близост до което се намира, става нещо или за посочване предела, в близост до който стига някакво движение; до, при, край. Аз седнах на едно триного столче въз огъня. Т. Влайков, БСК I, 505. На ти, Стоене, таз китка: /
Тазика китка шарена. / Деня я носи в пазва си; / а ноще туряй въз главе. Христом. ВВ I, 234. Наклала Донка седенки, / наклала и наредила, / .. / въз сяка мома и ерген. Нар. пес., СбВСт, 555. Че стана Стоян, че стана, / че въз кадия отиде. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 15. Гана из гора вървеше, / из гората въз водата. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 48.
8. Остар. и диал. За посочване на предмет, о който нещо се подпира, за да стои изправено. Виждаше се разтворената кола и стърчащият на ритлите остен, стълбата, възправена въз стряхата на сайванта. Елин Пелин, Съч. III, 66. Тоягата си възправи въз стената. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 221. Някои мумии са изправени въз стените, а други — паднали или съборени — лежат по земята. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 25.
9. Диал. За означаване, че нещо се прибавя към нещо, дава се в повече; освен, връз. Тогава мога да му говоря [на Евлоги] дано да го предумам да притури още нечто въз определените 150 жълтици. АНГ I, 471. Въз (връз) заплатата той мя благодари и сто гроша. Н. Геров, РБЯ I, 189.
10. Остар. За посочване цената на единица мярка от нещо (обикн. на кг, литър, метър и под.), на основата на която се изчислява цената на определено количество от същото нещо; по, върху. За 163 оки жито колко гроша трябва да ся заплатят въз 4/5 гр. оката? Хр. Данов, ТПЧ, 147. Купени 12 3/5 оки риба за 58 3/5 гроша. Въз колко гроша е заплатена оката? Хр. Данов, ТПЧ, 152.
◊ Въз основа на. Книж. Като се има предвид, на основание на. — Нека я съдят и нека я обесят въз основа на законно издадена присъда. Но да се гаврят с нея... струва ми се, че не мога да го преживея. Д. Ангелов, ЖС, 293. Тя [книгата "Буквар с различни поучения"] е била замислена в кръга на просветения сливенски търговец емигрант Антон Иванович, който е отпускал щедри помощи на училищата в родното си място и на учителите книжовници, които в Брашов и другаде са се трудели да изградят българската писменост въз основа на живото родно слово. М. Арнаудов, БКД, 10. На въз друга страна. Остар. Книж. За посочване на мястото, към което някой, нещо или някакво действие се насочва. "Доде да са очисти мястото им [на авдиритите] от това зло [от жабите], отишли на въз друга страна да живеят." Г, 1863, бр. 3, 23. Намерихме го да са изплакува пък той от празниците, че по причина на празниците нашата политическа обсерватория била затворена; та и той не можел да пригледа нищо, затуй и на въз други страни зел да са озърта. Г, 1863, бр. 2, 9.
— Друга (остар. и диал.) форма: воз.
ВЪЗ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието в посока нагоре, напр.: възвеждам, въздигам, възкачвам се, възлизам, възлитам, възнасям се и др.
2. Извършване на действието върху, отгоре на определен обект, напр.: възсядам, възлягам се, възливам, възлагам, въздействам и др.
3. Започване на действието, напр.: възвирам, възкипявам, възгордявам се, възсиявам и др.
4. Осъществяване на действието, напр.: възпламенявам се, възварявам, възмъжавам, възбунтувам, възвестявам, възцарявам се и др.
5. Осъществяване на действието на изходния глагол в значителна степен, напр.: възхвалявам, възвеличавам, възтържествувам, възликувам и др.
6. Осъществяване на действието в по-слаба степен, напр.: въздържам, възпирам и др.
7. Извършване на действието отново, повторно, напр.: възвръщам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам и др.
II. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение: 1. Който е малко под или малко над обикновените размери или обикновената мярка, напр.: въздълъг, въздебел, възкъс, въздребен, възнисък, възтежък, възлек и др.
2. Който има малко по-слабо наситен цвят от обикновения, напр.: възбял, възбледен, възжълт, въззелен, възрозов, възсив и др.
3. Който има съответното качество, свойство в малко по-слаба или в малко по-силна степен, напр.: възгрозен, възгруб, възглупав, възмек и др.
4. Който се приближава по форма до обикновената представа за дадена форма, напр.: възкръгъл, възкрив, възобъл и др.
— Друга (остар. и диал.) форма: воз-.