ВЪЗБЛАГОДАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБЛАГОДАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възблагодаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. 1. Изказвам благодарност на някого за нещо; благодаря, възблагодарявам се. Като се наситих на божията трапеза, аз възблагодарих почтения старец и се наканих да си тръгна. Ив. Вазов, БП, 127-128. Признавам се, че ний възблагодарихме Бога, когато падна ти в ръцете ни. В. Друмев, И, 20. Селените за сичките тия трудове [учението на децата им] възблагодаряваха Лулча — те, от тогоз дърво, от оногози прът, посбутаха му една хубава къщица. Ил. Блъсков, ЗК, 45. Ние, от нашия страна, считаме ся за длъжни да възблагодарим въобще ония чистонародни лица, наши съотечественици, за възхвалнийт техен пример. ДЗ, 1868, бр. 51, 193.

2. Удовлетворявам, задоволявам. Аз мога да възблагодаря пожеланията и прищевките си, но трябва да пазя мяра. Пч, 1871, кн. 5, 79. За да е угоден [предметът], трябва да забавлява ума с някакви особни удоволствия; а за да бъде любопитен, трябва да възбужда или възблагодарява някоя от нашите лични страсти. Д. Попов, СбРС (превод), 5.

3. Давам някому възнаграждение за нещо; възнаграждавам. Тезей проводи дарове на бога Аполона, за да го възблагодари за победата си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 135.

ВЪЗБЛАГОДАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; възблагодаря̀ се св., непрех. Остар. Книж. 1. Изпитвам благодарност, изпълвам се с благодарност. И тъй след туй здрависване сне от врата си туй лъжливо украшение и го преметна на врата на Монтезума, който ся възблагодари толкова много, щото заповяда да донесат от съкровището му най-многоценното нещо, което беше подобно на една връв гердан. П. Кисимов, ОА II (превод), 91-92.

2. Възблагодарявам (в 1 знач.); благодаря. Аз в това време бях превел и отпечатал за в помощ на разноските ни една романска книжка, за която самите романски министри са възблагодариха. Х. Гребенаров, ШП, 16.

3. Удовлетворявам се, задоволявам се. Недейте бива като овцете, които се уплашват за една минута, че сетне пак запасват, защото мислят, че може би вълкът се възблагодарил с една или две овце. БКн, 1859, кн. 2, 198.

— Друга (остар. и диал.) форма: возблагодаря̀вам.