ВЪЗБЛЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗБЛЀД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е малко блед; възбледен. Когато се говореше за хаджи Пеня, тя ставаше пренесена и лицето ѝ слабо побледняваше. Така възбледа, с извитите вежди над големите тъмносини клепачести очи, тя ставаше още по-хубава. Д. Немиров, Б, 76. След малко ротният командир вече разговаряше с картечаря, вглеждаше се внимателно в неговото слабо, възбледо лице, в спокойните му умни очи. П. Вежинов, НС, 59. Патрицият,.., стъписан, усети силата на тоя непознат господар. Усети силата му, не се овладя и се поклони пръв. .. Поклонът дойде вън от него, бе продиктуван от внезапния изблик на възхищение пред странната мъжественост,.., пред строгото, изписано като на икона възбледо лице. Д. Добревски, БИ, 42.