ВЪЗБРАНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБРА̀НЯМ, -яш, несв. (рядко); възбраня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Възбранявам. Простото пребивание на един кой да е църковен началник в Цариград.., не е противоканоническо, туй е явно, не само от туй, че ни едно правило не го възбраня, но и от самите събития. Н. Михайловски, ОВ, 39. възбраням се, възбраня се страд.

ВЪЗБРА̀НЯМ СЕ несв. (рядко); възбраня̀ се св., непрех. Остар. Книж. Възбранявам се.