ВЪЗБРЯГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБРЯ̀Г нареч. Диал. Нагоре, нанагоре. А веч другарите отдавна / настигнал, на възбряг Младен вървеше бавно, / кон за

юзда повел. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 54. Възбряг / възпираха отдолу закъснели / за Беш-Бунар девойки, и далеч / разпръскваше се охолний им смях. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 93.