ВЪЗБУДИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЗБУДЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Свойство, състояние или проява на възбудим. Туберкулозно болните се отличават със своята лесна възбудимост. Н. Минчева, ЛФ, 129.

2. Физиол. Способност на живата тъкан (нервна, мускулна, жлезиста и пр.) да преминава в състояние на възбуждение като резултат от въздействието на дразнител; дразнимост. Нервът има две основни свойства:

възбудимост и проводимост. Анат. VIII кл, 12. В кръжока по овощарство Дончо Спахиев е работил върху връзката между възбудимостта на цветните пъпки и измръзването им. ВН, 1958, бр. 2050, 1.