ВЪЗБУЖДА̀ВАМ

ВЪЗБУЖДА̀ВАМ, -аш, несв. (остар.);възбу̀дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Възбуждам. В едно разказвание има три части: 1-о встъпление, дето съчинителят приготвя умовете, възбуждава любопитството, улеснява разума занапред. Д. Попов, СбРС (превод), 3. Възбуждаван от завист, Сатанаил не сдържал обещанието си, което дал на Бога, и намислил сам да стане бог на человеците. ПСп, 1873, кн. 7-8, 78-79. възбуждавам се, възбудя се страд.

ВЪЗБУЖДА̀ВАМ СЕ несв. (остар.); възбу̀дя се св., непрех. Възбуждам се.

Списък на думите по буква