ВЪЗБУЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪЗБУЖДЀНИЕ ср. 1. Възбуда (в 1 знач.). В сините му очи почти винаги светеше нервно възбуждение, което звучеше в гласа му, долавяше се и в нетърпеливите му движения. В. Геновска, СГ, 168. През затворените му клепачи засия ярка светлина и той се събуди.. Сънната омая си беше отишла и както често става след кратък, но дълбок сън, умората се замести с остро и зорко възбуждение. Ст. Загорчинов, ДП, 50. Те [войниците] горяха да влязат в бой, да върнат щастието на своята страна и тая мисъл ги хвърляше в особен вид възбуждение и опиянение. Й. Йовков (превод), З, 1937, бр. 5492. — Антони, аз чувам музиката! .. — Да не би да чуваш нещо друго? — попитах аз сдържано. — Не, точно това, което преписвам. Все едно че в главата ми е скрит някакъв малък транзистор. Гледаше ме все тъй със своите прозрачни очи, изпълнени с радостно възбуждение. П. Вежинов, Б, 51. Пламенната реч на Скобелева против немската раса,.., агитацията на военните, участвували в Руско-турската война и които считаха Берлинския договор за едно дело на малодушие и позор, всичко това бе създало в славянофилските кръгове една такава атмосфера на възбуждение, че по едно време Европа почна сериозно да се безпокои за мира. С. Радев, ССБ I, 334.
2. Физиол. Реагиране на живата тъкан (нервна, мускулна, жлезиста и пр.) на дразнения от външната и вътрешната среда. В основата на двигателната координация лежи точното съчетаване на процесите на възбуждение и задържане в централната нервна система при изпълнение на различни, често много сложни двигателни навици. Ив. Мангъров и др., ПГ, 28. Възбуждението и задържането, тяхното разпространение, както и анализът и синтезът, извършващи се в кората на мозъка, са основата на висшата нервна дейност. Анат. VIII кл, 157.
3. Остар. Възбуждане (в 1 знач.). Твърде характеристично за тоя момент бе голямото възбуждение на простата маса против "учените". С. Радев, ССБ I, 292. В старостта, когато деятелността на нервната система отслабва, то за нейното възбуждение става нужно употреблението на кавето. Знан., 1875, бр. 14, 216.