ВЪЗБУ̀НЕНО. Остар. Нареч. от възбунен. Но животът наставнишки дръпна
ухото ми / и посочи ми локва работнишка кръв. / Аз покрусен останах, кръвта ми възбунено / се разпали, завре, запламте. Хр. Радевски, П, 8.